Новини

Научна конференция “Христо Караманджуков и Родопите”

Attention: open in a new window. PDF 

Monday, 23 May 2011 08:23

Научна конференция “Христо Караманджуков и Родопите”

На 2 и 3 май 2011 г. в Смолян бе проведен научен форум, посветен на 60-годишнината на централизираното архивно дело в България, 135 години от рождението на Христо Караманджуков и 74 години от основаването на Българомохамеданската културно-просветна дружба “Родина”. Тя бе открита от акад. Георги Марков и приветствана от кмета на Община – Смолян, г-жа Дора Янкова. Изслушани бяха 13 доклада, разделени в две пленарни заседания.

Пръв представи своя доклад проф. Иван Филчев – директор на Тракийския научен институт, който се спря на “Дейността на Христо Караманджуков в организираното тракийско движение”. Акцентувано бе на факта, че това е единственият представител на Родопите, който участва последователно в трите конгреса на Одринския окръжен революционен комитет – в Пловдив през 1902 г., на Петрова нива, 1903 г. и във Варна, 1904 г. Вторият важен момент в доклада на проф. Филчев бе участието на Христо Караманджуков в четата на войводата Георги Кондолов и подготовката на Странджанския край за въстанието 1902-1903 г. Третият акцент в доклада бе, че Караманджуков е първият председател на Тракийския научен институт след 19 май 1934 г.

Доц. д-р Христо Гиневски предложи интересна информация за “Погромът над революционната организация в Ахъчелебийско и усилията на Христо Караманджуков за нейното възстановяване”.

Доц. д-р Георги Митринов от Института по български език към БАН представи темата “Етнографски данни за населението на някои западнотракийски български села в една книга на Христо Караманджуков”.

Интерес предизвика и докладът на доц. д-р Милкана Бошнакова, която обърна внимание на “Малко известни страни от обществената дейност на Христо Караманджуков” Тя обобщи дейността на известния родопчанин в три аспекта – книжовно-публицистична просветна дейност, обществено-благотворителна и членството му в други дружества и съюзи.

Златка Петрова от РИМ “Стою Шишков” разгледа “Революционните идеи на Христо Караманджуков до 1903 г.”

Доц. д-р Румен Ковачев от НБКМ – София поднесе изключително интересна информация от Османския кадастър за някои селища от Централните Родопи през 17 век.

Александър Маринов се спря на участието на Хр.  Караманджуков в списването на в-к “Родопски глас”, който е един ярък пример за това как трябва да се прави сериозна журналистика в полза на цялото общество.

Второто пленарно заседание започна с доклада на Величко Пачилов за връзките на “Христо Карамнджуков и златоградчани”, които са го ценили като разумен и авторитетен ръководител в национално-освободителното движение, на когото са имали пълно доверие и на когото са разчитали, а в неговата просветна и обществено-политическа дейност са виждали не само изразител на техните идеи и намерения за стопански и културен напредък, но и авторитетен представител на родопчани в столицата, който винаги се е отзовавал, когато са имали нужда от помощ и съдействие за решаване на техните проблеми.

Зоя Начева от Териториален архив – Смолян разгледа “Ролята на Хр. Караманджуков за преместване на гимназията от Ксанти в Райково и грижите му за нейното устройване”. Тя подчерта голямата загриженост и внимание, с което той се е отнасял към просветата в Родопите независимо от огромната му служебна и обществена ангажираност. Затова гимназията в Райково остава като един от символите на неуморните грижи на Христо Караманджуков за просветното развитие и приобщаване на населението в Средните Родопи към българщината.

Ели Попова от Териториален архив – Пловдив направи преглед на богата кореспонденция между Петър Маринов и Христо Караманджуков като се спря по-конкретно на дейността на Дружба “Родина”, отразена в съхранените в ТА-Пловдив 300 писма – един неизчерпаем източник на сведения за дружбата, на политическия живот в Смолянско, на интересите, живота и дейността на двамата кореспонденти – автентични сведения, почти неизучени от изследователите.

Мария Гогова от Съюза на учените, филиал Смолян разгледа  “Българомохамеданският проблем на страниците на сп. “Родопа” на Христо Караманджуков”. Тя проследи рубриката “За българите мохамедани” където “нашият въпрос” е поставен констативно и в същото време дълбоко е осъзнат, причинно е обоснован. За първи път се набелязват в тази рубрика и мерките, които не само ще решат “нашия въпрос”. От страниците на списанието се призовава: “Достатъчно сме тънали в забвение. Дошло е време и ние да покажем на света, че сме чеда на тази държава и членове на славянския род... Ние можем да сме мохамедани, но по кръв сме чисти българи и това трябва всеки да разбере и знае.”

Доц. Елена Меракова допълни образа на Караманджуков като се спря върху първите му педагогически стъпки в родния край като учител в с. Карлуково през 1895/96 г. Преди да бъде завладян от революционните идеи на своето време, той знае, че без просвета родопчани няма да получат своята свобода и залага на учителската професия.  Младият учител гледа на нея не само като средство на препитание, но и като цел в борбата против невежеството, в борбата за духовното издигане на родопчани.

В докладите и последвалата дискусия се очертаха някои нови моменти от личността и делото на Христо Караманджуков, на неговата роля за съхранение на българщината в Родопите, за развитието на просветата и отстояването на националните интереси в този пограничен регион.

Акад. Георги Марков обяви, че материалите от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.

Конференцията завърши с представяне на книга за Христо Караманджуков, съвместно издание на Териториален архив - Смолян с Издателство “ТАНГРА ТанНакРа”, изготвена на база съхранените във фонда на Петър Маринов спомени и оригинални писма след 30-те години на ХХ век.

Зоя Начева – началник на ТА-Смолян

 

Млади краеведи от Смолян честваха първата си годишнина

Attention: open in a new window. PDF 

Tuesday, 15 February 2011 02:15

Млади краеведи от Смолян честваха първата си годишнина

Mlad_kraeved_2011На 10 февруари в залата на Териториален архив - Смолян млади краеведи честваха първата си годишнина.

Клуб „Млад Краевед” към ГПЧЕ „Иван Вазов”- гр. Смолян бе учреден на 09 февруари 2010 г. Петнадесет ентусиазирани млади хора от X  до XII клас си поставиха за цел да изучават, събират, съхраняват и разпространяват знания за историческото и културното наследство на родния край. Дейността си осъществяват  съвместно с Регионална библиотека „Н. Вранчев”, Регионален исторически музей и Териториален архив-гр. Смолян.

По случай една година от учредяването, младите краеведи презентираха  своята изследователска дейност пред учители, журналисти, музейни и архивни специалисти.

Членовете на клуба с гордост отбелязаха участието си в изложбата Стария Смолян”, посветена на 50 години от обединението на гр. Смолян. Учениците издираха 63 стари снимки от частни колекции на фотографи, о т стари албуми както и от Териториалния архив в гр. Смолян за периода 1900-1960 год. Изложбата бе открита на 17 юни в Регионална библиотека „Н. Вранчев” след което през месец септември гостува в училището.

Признание за труда на младите хора бе предложението на кмета на гр. Смолян г-жа Дора Янкова , изложбата да стане постоянна експозиция в сградата на общината.

Клубът участва в разработването на проект „С поглед от миналото към настоящето” по програма „Живо наследство” свързан с възстановка на обичай  „Посрещане и изпращане на гурбетчии”. На 19 септември 2010 г. в местността „Корста” в кв. Райково бе проведен ден на гурбетчията, където се осъществи възстановката с помощта на местни хора.

Учениците споделиха и своите бъдещи планове. През тази година им предстои интересна изследователска дейност свързана с втората част на изложбата „Стария Смолян” за периода след 1960 год.  до наши дни. Основна задача на работата на младите краеведи ще бъде издирване на родовите корени и изработване на родословни дървета на всеки един от тях.

На 18 май, Денят на музеите, в Исторически музей- гр. Смолян ще открием изложба с издирените материали от родоизледователската дейност.  За да споделят с какво ги е променила благородната дейност и мисия на родоизследователите, младите хора решиха да отбележат рождения си ден дискутирайки на тема „От къде идвам, накъде отивам”. Учениците и техните гости дискутираха по въпроси като: дали съвременното семейство трябва да съхранява родовата памет, кои са ценностите на рода и как се предават и променят във времето; с какво изследванията на рода ще ни помогнат да се справим с предизвикателствата на съвременния живот; с какво родовата памет ще ни помогне да се приобщим към Европа; ще се запази ли българската идентичност?  (Мария Куклева-Консулова - ръководител на клуба)

 

Земляческа среща в с. Поручик Кърджиево

Attention: open in a new window. PDF 

Tuesday, 15 February 2011 02:12

Земляческа среща в с. Поручик Кърджиево

На 6 септември т. г. в с. Поручик Кърджиево, Крушарска община, се състоя четвъртата по ред земляческа среща. Тя премина традиционно на Деня на съединението на Княжество България с Източна Румелия. Нейни организатори бяха журналистът Стоян Казаков и Мирчо Събев. Присъстваха над 150 души, живели и родени в селото. Сред участниците можеха да се видят хора от Добрич, с. Крумово, Варненско, селата Коритен и Северняк, Крушарска община.

Празникът на малкото добруджанско селце откри кметът на Крушари Добри Стефанов.

Състоя се надпяване и надсвирване на млади таланти от общината. Изпълнени бяха песни на Добра Савова и Иван Георгиев (1931-1992). Гости на земляческата среща бяха родената в с. Коритен народна певица Добра Савова – почетен гражданини на общината, и Радка Ганчева. Присъстваха и кметове и кметски наместници от съставните села на общината.

Предвижда се догодина земляческата среща да бъде и с международно участие. Организаторите ще поканят банатски българи и българи от съседна Румъния.

Представена бе книгата на доц. д-р Венцислав Димов (Институт по изкуствознание, БАН) за Поручик Кърджиево – селото, където е роден баща му. Принос за нейното организиране има и добричкият родовед Иван Жечев – член на Клуб „Родознание”.

 

Родокраеведите от Петрич основаха свой клуб

Attention: open in a new window. PDF 

Tuesday, 15 February 2011 02:06

Родокраеведите от Петрич основаха свой клуб

На 14 юли т. г. родокраеведите от град Петрич се събраха в местното читалище „Братя Миладинови“ и основаха генеалогичен клуб. Присъстваха повече от 15 души, които подкрепиха идеята на дългогодишната краеведка и родоизследователка Теменужка Николова в града да се основе клуб, който да поддържа тясна връзка с Българската генеалогична федерация в София. Прочетени бяха уставът на федерацията, решенията на Юбилейното общо събрание и други документи, които насочват работата на бъдещия клуб. Изказаха се председателят на читалището Георги Петров, началникът на отдел „Образование и култура“ Методи Бисерков, уредникът на музея „Ванга“ в Петрич Севда Георгиева, Григор Дремджиев – журналист, Тодор Тараков – историк и др. След разискванията се прие да се основе в Петрич „Клуб Родознание – Петрич“, като членовете ще се събират всяка последна сряда месечно в читалището. Избрано бе ръководство в състав от трима души: председател Теменужка Маргаритова Николова, зам.-председател Методи Трайков Бисерков и секретар Севда Борисова Георгиева.

 

Смолян отбеляза 50-годишнината си с представяне на краеведски труд

Attention: open in a new window. PDF 

Friday, 09 July 2010 10:59

Смолян отбеляза 50-годишнината си с представяне на краеведски труд

SSA42905_800x600На 17 юни в Териториален архив-Смолян бе представена книгата „Смолян в миналото” от Петър Маринов. Поводът за това бе 50-годишнината на града. Тази книга е един истински калейдоскоп от събития и факти, спомени и впечатления за един малко изследван период в местната историография – от нач. на ХХ в. до обединението на трите квартала Смолян, Райково и Устово в единен град през 1960 г.

Дълъг път измина книгата, за да види бял свят днес. Петър Маринов я пише през 1976 г. уединен във вилата си в с. Чурен, Пловдивско. Преди две години Александър Маринов потърси съдействие от смолянските институции за издаването на този труд, който е един изключително оригинален поглед към миналото на града, изпъстрен с невероятно колоритни и живи спомени, описания, впечатления за живота в Пашмакли от началото на ХХ в. до 1960 г.

Едно от безспорните достойнства на книгата, което е и приноса на архива към нейното издаване, е обогатяването на текстовото описание с фотографиите на изкъкнатите смолянски творци: Крум Савов, Димитър Френкев, Данчо Данчев, братя Ружинови, които със силата на светлината също са документирали образа на Пашмакли, Райково и Устово от началото на ХХ век до тяхното обединение. Със силата на четката и палитрата художниците Анастас и Петър Стайкови, Давид Перец и Васил Бараков – всички те приятели на Петър Маринов, чието творчество е свързано с Родопите,  допринасят за обогатяване на възприятието и цялостния облик на книгата. Допълвайки така живото слово на автора се постига една по-цялостна и автентична картина за миналото на тези три селища, сраснали се в единно цяло през 1960 г.

Писана преди 33 години, книгата е актуална и днес. Основната цел, която си поставя Петър Маринов с нейното написване е да покаже, както сам той казва – какво е направено през последните години в „един от най-изостаналите и неугледни в миналото селища, каквито са били Смолян, Райково и Устово” – тяхното преобразяване за един изключително кратък период от време, както в материално, така и в културно отношение. Това е и първият опит за общо краеведско изследване на Смолян, Райково и Устово, които до сега имат само самостоятелни такива издания.

Това, книгата да види бял свят стана възможно благодарение усилията на Сашо Маринов – за идеята, Зарко Маринов – за труда по нейното оформление и издаване, на спонсорите – за родолюбивия жест и на всички, които пряко подпомогнаха изясняването на някои факти, имена, дати и снимки. (Зоя Начева)

 

 

 

Page 3 of 4