Новини

Смолянският клуб "Бащино огнище" отбеляза 30-годишнината си

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФ 

argaiv1847

Петък, 12 Юни 2015 10:54

Смолянският клуб "Бащино огнище" отбеляза 30-годишнината си

На 9 юни в Държавен архив - Смолян членовете на родово-краеведческото дружество "Бащино огнище" отбелязаха своята 30-годишнина. Вълнуващо и изчерпателно слово за изминатия път изнесе председателят на дружеството Васил Капушев. Председателят на Българската генеаложка федерация “Родознание” доц. д-р Антоанета Запрянова връчи грамоти и отличия на 10 родоизследователи и краеведи от Смолян и региона. Приветстие и цветя от името на кмета на Община - Смолян г-н Николай Мелемов поднесе г-жа Мария Бебелекова. Представена бе и книгата "Спомени"от Стою Пищалов за Пищаловия род от Драмско, преселили се през 17 век в Широка лъка. През целия ден посетителите имаха възможност да разгледат експонираната изложба “30-години Родово-краеведческо дружество “Бащино огнище” – Смолян, витрини с изданията на членовете на дружеството със снимки и документи от фондовете на родопските краеведи и родоизследователи.

11401037_487090198120464_5007943971828690321_n

 

Национална научна конференция на БГФ - 20.11.2014

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФ 

Неделя, 23 Ноември 2014 09:40

BGF-20-11-14-3a

 

Българска генеалогична федерация „Родознание"
Институт за исторически изследвания, БАН

 

20 ноември 2014 година
Читалище "Славянска беседа"

 

=========================================================
ПРОГРАМА
НА НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА ТЕМА:
РОДОСЛОВИЕ – ЗА НАС, ЗА ОБЩЕСТВОТО
14.00-16.00 ч.
Председател: доц.д-р Антоанета Запрянова
Секретар: Светлана Дяконова
(Регламент за експозе на докладите – 7 мин.)
- Откриване:
• Встъпително слово на доц.д-р Антоанета Запрянова
• Поздравителен адрес на проф. дин Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания,БАН
- Атанас Пеев, Добрич. Истинското родознание – визитна картичка на нашите родови корени
- Доц. дин Манчо Веков, Института за исторически изследвания, БАН. Генеалогията – знание за рода, за обществото
- Борис Станимиров. Социална роля и исторически приноси на генеалогията в България – опит за ретроспекция
- Вишка Азманова, гр. Шивачево. Проучването на родовите връзки - начин на познание, емоционално преживяване и духовно обогатяване
- Александър Лавров, Враца. Родословните изследвания на банатските българи - фактор за съхраняване на тяхната общност
- Проф. д-р Николай Чаракчиев, Чикаго . ДНК от „Градешките свещеници". •ДНК на редуцираните жители на планетата
- Лили Шмидт, Берлин. Фамилната летопис като принос към историята на Източна Тракия (Малко Търново) 1800-1900 г.
- Светлана Дяконова. Родословните проучвания на рода Герман от Банско - принос към биографията на Неофит Рилски
- Ивайло Найденов, докторант в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски". Фамилията Пулиеви през епохата на Възраждането: генеалогия и стопанска активност
- ТРИФОНКА ПОПНИКОЛОВА, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, ПОЛИКРАИЩЕ, МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ГРОССЕ, ГЕРМАНИЯ. СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ЕДНА ОТ НАЙ-ВИДНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ПОЛИКРАИЩЕ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
- ДИСКУСИЯ
16.00-16.30 ч. – кафе пауза
16.30-18.00
Председател: Георги Патриков
Секретар: Светлана Дяконова
(Регламент за експозе на докладите – 7 мин.)
- Васил Капушев, Смолян. Животът и примерът на дедите – житейска практика
- Анелия Кесарева, студентка СУ „Св. Климент Охридски". Как, пътувайки във времето, открих любовта си към моите предци
- Доц. д-р Йорданка Гешева, Института за исторически изследвания, БАН. Родовите имена като източник на информация
- Д-р Милена Любенова, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН. Фолклорен архив и родови проучвания.
- Цвета Бакарска, РИМ-Перник. Родът, личността и историята в родовата хроника на Чекърчийските от Перник
- Петко Дилков, Плевен. Родовите проучвания в Плевенско - потребност и традиция
- Проф. дпн Йордан Табов. Баба Божана: няколко бележки за съдбата на един клон от рода на Спас Гинов
- Петко И. Абушев, Свилен П. Абушев, Варна. Родът на Джелепови-Араклиеви и неговото родово докосване с този на Г. С. Раковски
- Ангел Делипапазов, Асеновград. Размисли за родословното познание
- Десислава Костадинова, докторант в Института за исторически изследвания, БАН. Дядо Георги Йорданов-Легендата и неговият род.
- Доц. д-р Ружа Симеонова, Чавдар Ветов, докторант в Института за исторически изследвания, БАН. Фотографиите на братя Карастоянови - извор за изследване на миналото
ДИСКУСИЯ

BGF-20-11-14-1a

 

BGF-20-11-14-4a

 

Борис Станимиров на посещение в Белгийското кралско дружество по генеалогия и хералдика

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФ 

Петък, 21 Ноември 2014 00:00

 

OGHB-1

На 19 ноември 2014г. членът на УС на БГФ "Родознание" осъществи работно посещение в Кралската асоциация "Генеалогичен и хералдически офис на Белгия" в Брюксел (Associacito Royale Office Genealogique e Heraldiqie de Belgique - OGHB). В разговор с ръководството и членове на Асоциацията беше представена организацията на белгийските геналози, богатата библиотека и архива на дружеството, периодичните и тематични печатни издания на OGHB. Получихме брой от печатния орган на асоциаицията - тримесечното списание  Le Parchemin (фр. Пергамент), както и други печатни материали. По-подробно за посещението четете в следващ брой на сп. Родознание. 

OGHB-2

OGHB-3

OGHB-5

OGHB-6

OGHB-7

OGHB-8

OGHB-9

OGHB-11

OGHB-14

OGHB-16

* * *

 

   

Весела Василева представи книга за казанлъшкия си род

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФ 

Четвъртък, 20 Ноември 2014 00:00

 

На 23.10.2014г. на редовната сбирка на Столичния клуб по родознание и краезнание в "Славянска безседа "беше представена новата книга на журналистката Весела Василева "Поглед към миналото. Моят казанлъшки род."

20141023_181632

Поместваме репортаж за събитието от сайта на СБЖ

 

Да усетят отново майсторството на перото на Весела, в читалище „Славянска беседа” дойдоха  много нейни приятели, колеги и близки.
Преди години у авторката се породило желанието да записва своите спомени, свързани с казанлъшкия й род, и ето днес всичко е събрано в книга, която като отгърнеш, не те пуска, докато не прочетеш и последната страница. И това е така, защото Весела Василева по майчина линия е от род, дал големи имена на българското изкуство, каквито са двамата братя художниците Ненко и Илия Балкански.
Спомените на журналистката са едно нейно надничане и връщане в миналото с цел да сподели спомените си, свързани с дядовата къща, която днес е превърната в музей „Ненко Балкански”. Всъщност може да се каже, че нейният път в журналистиката тръгва тъкмо от тези „връщания в миналото”, търсейки непреходни български ценности, така необходими ни в тези тежки и безродни времена. Така тя стана активен участник в много издания, като вестниците „Ние, жените”, „Пенсионери”, „Вестник за жената” и др.
Авторката се обърна с топли благодарствени слова към дошлите в „Славянска беседа”, на които не им е чужда родовата памет. А според рецензентката на книгата доц. д-р Антоанета Запрянова, председател на Българската генеалогична федерация и главен редактор на списание „Родознание/Genealogia”, „Поглед към миналото” има познавателна и любородна стойност. Тя е убедена, че родословните проучвания на Весела Василева са част от свидетелствата, че българската генеалогия е направила своя „скок в бъдещето”.
Освен това, изтъкна доц. Запрянова, езиковата палитра на авторката е лека, четивна и с нищо не подсказваща трудния път, изминат от изследователя при изучаването на корените на рода. Весела привлича писмени извори от официален и личен произход, както и житейски разкази, което придава на книгата й жива и привлекателна чувственост към историята на родовите корени.
Свои мисли за книгата споделиха и доц. Мария Николова-Панова и председателят на Софийския клуб на родоизследователите Георги Патриков.
Чрез „Поглед към миналото” Весела Василева отправя апел към днешното младо поколение да опознае своя род и родина, да записва натрупаните познания и да направи дори невъзможното те да стигнат до колкото се може повече читатели. „Това ще подтикне мнозина да насочат вниманието си към миналото на своя род, град и дори държава и да оставят на следващите поколения размислите си за тях.”
Ето какво сподели пред сайта на СБЖ Весела Василева по повод новата си книга „Поглед към миналото:
10077_19866
ЕДИН РОД ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ С УПОРИТОСТ КЪМ НАУКАТА,ДА ОПОЗНАВА СВЕТА
Лесно ли се прави книга за такъв род като твоя, Весела?
Никак не е лесно. Особено когато решиш да обхванеш по-голямата част от него, а не само единия клон, защото за моя родов клон по бабина линия отдавна имах готови материали, които трябваше само да ги обработя. Но аз исках да обхвана и нейното потекло, двете й сестри и техните родови клонки. Това ме забави и затрудни много.
Освен Ненко Балканаски, родство имаш и с Чудомир и с Андрей Гуляшки…
Връзката ми с Андрей Гуляшки е, че неговата дъщеря беше съпруга на мой първи братовчед – големия син на Ненко Балкански от първата му съпруга Дора Арнаудова, която е от рода на тримата братя Арнаудови. Те бяха известни на времето. Единият е литературоведът акад. Михаил Арнаудов.
А кои други видни личности откри, ровейки се из архивите и историята на твоя род?
С Чудомир не сме имали пряка връзка, но той в своите родови изследвания е изучавал и разглеждал рода на Балкански. Само че в неговите изследвания има някои грешки.
Според теб, кое качество е характерно за оцеляването, успехите, постиженията на един род?
Стремежът към опознаването на света и науката, упоритостта. Дядо ми и баба ми, които са основателите на майчиния ми род, бяха известни до края на живота си с това, че бяха много упорити. В книгата си, мисля, че съм успяла поне да загатна техните качества на работливи, макар и обикновени и прости хора. Четирите им деца са известни. Двамата им сина са художници - Ненко Балкански е по-известният, но Илия Балкански също беше добър художник, интересен човек и с интересна съдба.
Трудно ли ти беше да направиш книгата?
Досега съм направила две книги за родовете си. Първата, която излезе, беше за рода на баща ми. Имах материали, останали от чичо ми, който почина. Аз продължих и някак си по-лесно успях да събера информация. Но казанлъшкия ми род, когото исках да обхвана, това се трите бабини сестри. Този ми род върви по моя майчина линия и по нейна майчина линия. Така че успях да обхвана поколенията и на трите сестри.
А журналистиката помогна ли ти при събирането и писането на книгите?
Бих казала, че у мен журналистът се пробуди много по-рано, отколкото когато вече бях призната за журналист. Събирането на информацията, популяризирането й, обработването и предоставянето й на по-широк кръг от хора ми беше присъщо от ранни години. Това ми помогна и при подготовката за тази книга.
Успя ли да запалиш младите в рода да тръгнат по твоите стъпки?
За съжаление сред младите някак си липсва интерес и дори контакти между тях. Това е моето убеждение за днешното поколение.
Вижте и репортаж за представянето в Казанлък
20141023_181710
20141023_174301
vesela4_20295
vesela8_20304

 

 

Проф. Панайот Панайотов представи четири еленски рода в книгата "Родови корени"

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФ 

Понеделник, 23 Юни 2014 21:40

snimki

На 19 юни 2014г. на редовната сбирка на БГФ "Родознание", столичният клуб представи книгата "Родови корени" с автор проф. Панайот Панайотов.

PanPan1

Книгата представя четири известни рода от град Елена : Разсуканови-Панайотови, Михайловски, Генови - Хараламови и Неювски. Присъстваха много генеалози, роднини, приятели и колеги на автора, потомци на родове от гр. Елена. Беше прочетено приветствие от кмета на града.  Рецензия на книгата прочете доц. Антоанета Запрянова, която е научен редактор на изданието. След представянето имаше коктейл. 

20140619_175250a

20140619_181321

20140619_180904

20140619_185646

20140619_185659

 

 

   

Страница 1 от 4